Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10 20:36 - Дневникът на един роб Част 9
Автор: bdsmslave Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове:
0



 Робския ми живот продължаваше. Предишния живот беше само бледа спомен, струваше ми се нереално, че някога сам съм решавал с какво да се занимавам и напълно свободно съм ходил където си искам. Толкова бях свикнал с веригите и въжетата, че в редките случаи когато бях по-сободно вързан, се чувствах странно. Пълна свобода на диженията никога нямах, от само начало, може би преди 2 години. Благодарение на терапията с хормони гърдите ми бяха станали като млаго момиче, вече опредлеено бяха женски, и ги чувствах особено. Вече имаше с какво да запълня сутиена, който Господарката ми слагаше от време на време. Всички мъчения си продължаваха, дори бпха станали още по-жестоки, уредите пеистройката вършеха прекрасна работа, и ме натоварваха до ръбан аиздръжливостта ми. Господарите с времето станха много по-строги, отколкото в началото, и дори намек за непокорство или съпротива водеше до страшни последствия, вече по-гърба ми имаше блеези от камшик и пръчка, които никога нямаше да изчезнат. Имах и няколко жигосвания, на рамото, на бедрото, и на дупето. Но все пак понякога опувах веригите, с надежда да ги махна, и да си тръгна, просто за да се разходя на свобода. Не беше възможно, но аз все пак опитвах. Ако ме забележа, че се опитвам това първо ме пребиваха цестоко, и после ме оковаваха още повече, така че едва ърдах и ме държаха така по няколко дни. Но все пак се чувствах сигурен, знаех че никой освен Господарите не можеше да ме докосне и да ми направи нищо лошо. И нямах никакви ежедневни грижи, за пари, сметки, и други неща,с които свободните трябваше да се справят.   Един ден научих че Господарите подготвят голямо парти. Щеше да има доста гости, всички посветени в това какво съм аз. Повечето от тях имаха и свои роби и щяха да иг доведат. Имаше подготовка, включително да се измие и изчисти навсякъде. И аз трпбваше да свърша голяма част от еаботата, като влачех тежките си веирги, които много ме спъваха и аз едва успщях да се справя. Вчетерта дойде и госите трябваше да притигат. Вързха ме до входната врата да посрещам. На всеки гост трябваше да целувам краката, дори на робите им. Видях че повечето роби са длаече по-добре от мен, нито бяха голи, нито вързани, като мен. ДОри повечето от тях ме гледаха презиртелно. Когато всички гори простигхана ме взеха и ме заведоха в пристройуката с уредите където щеше да е основната част от партито. Вифях че все пак част от робите са иг съблекли и вързали в един ъгъл. Сред тях имаше жени и аз не можех да откъсна пофлед от тях. Но Господарката ми сложи една маска бе отвор за очите, но с отвор за устата. И веселбата започна. Очеивно аз бях главната атракция, без да виждакм нищо всички ме биеха, трябваше да правя свирки на вискчи, коиот посикат, чукаха бе брутално, биеха ме, ритаха ме, и така много дълго време, слагхаа ме на уредите за мъчения, за деонтрация, пребиха ме с камшик, връзваха ме с въже много стегнато и мъчително и ме оставяха да се гърча в напразни опити да се имзъкна. Изгубих представа за времето, и изпаданх в някакъв трнас, всички теи огромни мъчения и унижения бяха много дори за мен, яреживял в робство повече от 2 години и подложен на толкова много мъчения и унижения, колкото никой друг. Най-после ме оковаха с вериги и ме сложиха някъде, след коеот махнаха маската. Бяха остнаали само Господарите и децата им. Всички ме огледаха критично, и реишха че имам нужда от почистване, след което отново нях подложен на маркуча с ледена струя. След това ме вързаха до кучешката колиба и ме оставиха. Бях направо капнал и заспах веднага/



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bdsmslave
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2974
Постинги: 16
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031